КОРОЗИОННА УСТОЙЧИВОСТ НА НЕРЪЖДАЕМИ СТОМАНИ
      Локални форми на корозия

Въглеродните стомани страдат от обща корозия, където големи зони от повърхнините са засегнати. Неръждаемата стомана с нейното пасивно състояние нормално се предпазва от тези форми на атаки, обаче локални атаки могат да се появят в резултат на корозионни проблеми.  Определянето на корозионната устойчивост във всяка специфична среда, винаги изисква разглеждане на специфичните корозионни механизми. Тези корозионни механизми принципно са:

• корозия в пукнатини, процепи (Crevice corrosion)
• язвена корозия (Pitting corrosion)
• междукристална (Intergranular or intercrystalline corrosion - IC)
• корозия под напрежение (Stress corrosion cracking - SCC)
• биметална (галванична) корозия (Bimetallic (galvanic) corrosion)

Други механизми на корозия, който могат да се случат са:
   -   ерозия-корозия (Erosion – corrosion)
   -   корозия от износване (Corrosion fatigue)

Локалната корозия често се свързва с хлорните йони в околната среда. Киселинни условия        (ниско рН) и повишаване на температурата допринасят за възникване на механизма на язвена и корозия в пукнатини на отделни места. Допълнителни якостни напрежения, където има нато-варвания или остатъчни напрежения създават условия за възникване на корозия под напре-жение (SCC). Тези механизми са свързани с локално повреждане на пасивирания слой. Добър достъп до кислород върху всички повърхнини на стоманата е съществен за поддръжка на пасивирания слой, но по-високо съдържание на хром, никел, молибден и азот помага в техния индивидуален начин на предотвратяване на тези  механизми.
Устойчивост на локални форми на корозия
Като общо правило, повишаването на корозионната устойчивост се очаква с подреждане по класове на неръждаемите стомани.

Дуплекс стоманите, като 2205 (1.4462/S31803) са специално създадени за предотвратяване на корозията под напрежение, като балансират структурата за повишаване на якостта и. Допълнителен молибден и азот увеличават устойчивостта срещу язвената корозия.